С Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година, относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008 е необходимо да се въведат ясни процедури, които да осигуряват свободното движение на стоките, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и да се гарантира, че свободното движение може да бъде ограничавано само когато държавите членки имат легитимни съображения от обществен интерес за това и когато ограничението е обосновано и пропорционално.

Съгласно принципът за взаимно признаване държавите членки не могат да забраняват продажбата на своя територия на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, дори когато тези стоки са били произведени в съответствие с различни технически правила, включително стоки, които не са получени чрез производствен процес. Принципът за взаимно признаване обаче не е абсолютен. Държавите членки могат да ограничат предлагането на пазара на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, да наложат забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображенията за закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията. 

С Регламент (ЕС) 2019/515 се гарантира спазването на съществуващите права и задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване, както от страна на икономическите оператори, така и на националните органи. Типовете стоки, обхванати от регламента включват и селскостопански продукти.

За да се ползват от принципа за взаимно признаване, стоките трябва да бъдат законно предлагани на пазара в друга държава членка. За да се считат за законно предлагани на пазара в друга държава членка, стоките трябва да съответстват на съответните правила, приложими в тази държава членка, и да се предоставят на крайни ползватели в нея.

Принципът на взаимно признаване на стоки се прилага в държавите членки от ЕС по отношение на стоки, за които няма хармонизирани правила, т.е. липсват общи изисквания за предлагането им на пазара или те са обхванати само частично от хармонизираното законодателство. За тези стоки държавите членки са въвели специфични национални технически правила/изисквания по отношение на тегло, обем, състав, размер, етикетиране, опаковане и др.

Декларация за взаимно признаване

Производителят на стоки, които се предоставят или предстои да се предоставят на пазара в държавата членка по местоназначение, може да изготви доброволна декларация за взаимно признаване за законно предлагане на пазара на стоки за целите на взаимното признаване, с която да удостовери пред компетентните органи на държавата членка по местоназначение, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка, както е посочено в чл. 4 към Регламент (ЕС) 2019/515.

Всеки производител, вносител или дистрибутор може да изготви декларация за взаимно признаване. Най-целесъобразно е производителят да предостави информацията в декларацията за взаимно признаване, тъй като познава най-добре стоките и разполага с доказателствата, необходими за проверка на съдържащата се в декларацията информация.

Декларацията за взаимно признаване се изготвя на един от официалните езици на Съюза. В случаите, когато този език не е езикът, изискван от държавата членка по местоназначение, икономическият оператор превежда декларацията за взаимно признаване на език, изискван от държавата членка по местоназначение.

Декларацията за взаимно признаване се попълва с вярна и точна информация, като икономическите оператори носят отговорност за предоставена от тях информация. Тя следва структурата, посочена в части I и II от приложението към Регламент (ЕС) 2019/515 и съдържа цялата информация, посочена там.

Производителят или неговият упълномощен представител, когато е упълномощен за това, може да попълни в декларацията за взаимно признаване само информацията, посочена в част I от приложението. В такъв случай информацията, посочена в част II от приложението, се попълва от вносителя или от дистрибутора.

Достъп до образец на декларация за взаимно признаване:

BG_Mutual recognition declaration (31.12.2020г.)

EU declaration of conformity-en (31.12.2020г.)

В своите взаимоотношения с трети страни Общността се стреми да създаде благоприятен климат за международната търговия с продукти от регламентираната сфера.Тази цел се постига посредством сключването Споразумения за взаимно признаване въз основата на член 133 от Договора за Европейската общност.

Споразуменията за взаимно признаване позволяват на всяка една държава да признае и приеме протоколите, сертификатите и маркировките за съответствие, които са в съответствие с изискванията на нейното собствено законодателство. Тези документи са изготвени и издадени от органи, които другата страна по Споразумението за взаимно признаване, е определила да извършват оценяване на съответствието в областта (областите), обхванати от въпросното споразумение. Това е възможно поради факта, че в Споразуменията за взаимно признаване са включени всички изисквания на договарящите се страни, които касаят оценяването на съответствието и които са необходими за получаване на пълен достъп до пазара.

Споразуменията за взаимно признаване обхващат цялата територия на страните, между които е сключено споразумението. По този начин в държавите с федерална структура може да бъде осигурено свободното движение на продукти, чието съответствие със съществените изисквания е доказано. По принцип Споразуменията за взаимно признаване включват в обхвата си тези продукти, които са произведени на територията на едната от двете страни по споразумението, както и поради факта, че продуктите се оценяват в страната на производство според нормативните изисквания на другата страна по споразумението.

Споразуменията за взаимно признаване се прилагат за една или повече категории продукти или сектори от регламентираната сфера (например тези, които влизат в обхвата на директивите от Нов подход или на други директиви за техническо хармонизиране на Общността) и които, в определени случаи, са предмет на нехармонизирано национално законодателство.

По общо правило Споразуменията за взаимно признаване трябва да обхващат всички промишлени продукти, които, съгласно изискванията на законодателството на поне една от двете страни по споразумението, трябва подлежат на оценяване на съответствие, извършено от трета страна.

Споразуменията за взаимно признаване включват рамково споразумение и приложения към него. Рамковото споразумение формулира основните принципи на традиционното споразумение. Приложенията определят по-специално обхвата на приложение, законовите изисквания, списъка на органите, определени да извършват оценяване на съответствие, процедурите за оценяване на съответствието и списък на органите, отговорни за определянето на органи за оценяване на съответствието. При необходимост в приложенията може да бъде установен и преходен период. Впоследствие към рамковото споразумение могат да бъдат добавяни и допълнителни приложения.

Споразуменията за взаимно признаване не налагат изискване за взаимно признаване на стандартите или на техническото законодателство на другата страна по споразумението. Сключването на Споразумение за взаимно признаване между две страни на означава, че двете страни по споразумението трябва да считат законодателствата си за равностойни.

Споразуменията за взаимно признаване обаче могат да поставят началото на изграждането на една хармонизирана система по стандартизация и сертификация на страните, между които то се сключва. Освен това Споразуменията за взаимно признаване повишават прозрачността на нормативните системи и дават възможност на страните по споразумението да се запознаят с различните системи и да се стремят да постигнат до известна степен съответствие с тях.

Законова рамка

На национално ниво изискванията за взаимното признаване са уредени в ПМС № 165 от 14.07.2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на друга държава членка, осигуряващо прилагането на разпоредбите на Глава III от Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008.

Риск продуктът да бъде спрян на пазара 

Съответният надзорен орган в България трябва незабавно да се свърже с производителя/вносителя/дистрибутора и да посочи, че продуктът е обект на процедура по оценяване по отношение на съответствието на продукта с националните изисквания в тази област. Съответно, органът трябва да уведоми производителя/вносителя/дистрибутора в случай, че възнамерява да спре продукта от пазара като конкретно посочи причините за спирането, в т.ч. и временно спиране. Надзорният орган трябва също и да информира за предоставяне на декларация за взаимно признаване.

Продукт, който е спрян от пазара

Когато бъде издадено отрицателно административно решение на компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/515, в т.ч. решение за спиране на даден продукт на българския пазар, в него органът по надзор на пазара трябва да предостави и информация как решението може да бъде обжалвано.

В България се прилага процедурата за взаимно признаване, разписана в Глава II от Регламент (ЕС) 2019/515, предвиждаща и подаване на декларация за взаимно признаване по смисъла на чл. 4.

В България е създадено Звено за контакт относно продукти и Звено за контакт относно продукти в строителството, които предоставят информация относно прилагането на принципа на взаимно признаване на национално равнище.